Цигарите против астма от миналото – съдържание и ефект върху организма

Акценти

Звучи немислимо да препоръчаш на човек с астма да запали цигара, за да се почувства по-добре, но до 50-е години на миналия век тютюнопушенето е било основна форма на лечение.

Реклама от 90-е години на 19-и век гласи, че цигарите са „приятни за употреба, със сигурен ефект и безвредни както за жени, така и за деца“.

» История на астмата - дефиниции, открития, лечения

История на цигарите като метод за лечение на астма

Още в древноегипетската медицина пациенти вдишват пушека от определени запалени растения с цел да се пречистят от слузта и да облекчат дишането си.

Подобни методи за лечение са използвани и в древногръцката, римската и аюрведичната медицина, където на болните е било препоръчвано да пушат горящи растения от семейство Solanaceae (татул, беладона и лобелия), индийски коноп и канабис. Вдишването на изпаренията оказва въздействие върху мозъка и намалява болката. Смята се, че първоначално такива „лули“ пушат лечителите в опитите си да разговарят с духове. С времето те откриват, че всъщност пушекът помага при респираторни проблеми.

Лули със страмониум срещу астма

През 1802 г. шотландски лекар, посещавал Индия, решава да въведе практиката и в западната медицина. Той твърди, че пушенето на страмониум е облекчило астмата му. Модата навлиза в цяла Европа и в САЩ, където жителите вече могат да си набавят татул и/ или беладона под формата на цигари или лули, които се продават в магазините.

Атропин – основна съставка в използваните растения срещу астма

Атропинът е бял алкалоид, открит през 1833 г. и изолиран през 1967 г. Учени установяват, че именно атропинът е активната съставка на беладоната, страмониума и лобелията, която разширява дихателните пътища и улеснява дишането. С изобретяването на инхалатора през 1957 г. постепенно цигарите за астма губят популярност и напълно изчезват от пазара през 80-е години на 19-и век.

Хартия със съдържание на селитра или озон

Друга евтина алтернатива за хората с астма в миналото е хартията със съдържание на селитра (калиев нитрат)/ озон и страмониум/ беладона. Те вдишват пушека след запалването й, като някои по-изобретателни пациенти я навиват на руло, за да насочат по-добре струята към устата и носа си.

Прах за астма

В периода от 1870 г. до 1950 г. честа практика е използването на прах, съхраняван в метални кутийки, който болният запалва, за да вдиша произвелия се дим.

Приготвяне на цигари за астма

Една от най-старите рецепти за приготвянето на такива цигари включва 8 части листа от страмониум, 8 части листа от зелен чай, 6 части листа от лобелия и две части листа от живовляк. В други се съдържат още тютюн, поташ (калиев карбонат) и дори арсен или канабис.

Фармацевтите са инструктирани да режат листата на ситно, за да могат клиентите бързо и лесно да си свиват цигари с тях. Заготовката е навлажнявана с наситен, студен разтвор от калиев нитрат и вода, след това изсушавана и пакетирана във вакумирани метални кутийки или буркани.

Получената смес е била достатъчна за две цигари със „стандартен“ размер, които често са свивали самите фармацевти, преди на пазара да навлязат цигарите, произвеждани в промишлени количества.

Гореописаните методи са били прилагани както за лечение на астма, така и за лечение на хроничен бронхит, холера, круп, коклюш и сенна хрема.

Фармакология и токсикология

В началото на 19-и век учени потвърждават, че ефикасността на цигарите за астма се дължи на тяхното антиспазмолитично и обезболяващо действие, както и на отпускащия им ефект, сходен с този на опиатите.

Известно е, че растенията от семейство Solanaceae (Картофови) съдържат тропанови алкалоиди като скополамин, хиосциамин и атропин, които имат силно изразени антихолинергични свойства (блокират работата на невротрансмитера ацетилхолин).

Ефект от билковите цигари върху организма

Изследване от 1980 г. сочи, че „пушенето на цигара с растителен екстракт забавя значително пулса, което е характерно за атропиноподобните алкалоиди, и повишава стойността на максималната скорост на издишване (PEFR), което пък настъпва при намалена холинергична активност.

Все пак в изследването пише още, че не може да се изчисли какво количество алкалоид достига до бронхиалното дърво, което крие неподозирани рискове за здравето.

» Създадоха инструмент, който изчислява риска от астма при малки деца

Съдържание на атропин

Освен това според учените силата на токсините варира в широки граници в зависимост от вида растение. Семената на татула съдържат средно 0,1 мг атропин, а смъртоносната доза за възрастен индивид е над 10 мг. Затова не е изненадващо, че от древни времена вдишването на дим от горящи растения от семейство Solanaceae се свързва с повишен риск от предозиране, което пък води до халюцинации, сърцебиене и смърт.

Заместители на цигарите за лечение на астма

През 20-и век цигарите за астма вече не са така популярни. Става ясно, че всъщност заболяването е алергична възпалителна реакция, която се обостря още повече след вдишването на дим.

През 50-е години на миналия век е създаден първият инхалатор, който подава адреналин и изопреналин на болния от астма. През 60-е години тези две вещества са заменени със салбутамол и беклометазон, което прави лечението още по-ефективно.

През 80-е години на 20-и век цигарите за астма спират да се продават, тъй като се увеличава броят на хората, предозирали с тях с цел релаксация и развлечение.