Въвеждане и употреба на апарата "сърце-бял дроб" през 1950 година

Апаратът, известен с любопитното прозвище "сърце-бял дроб" изпълнява жизненоважните функции на белите дробове и сърдечния мускул по време на операция. Специално създадена за целта помпа поемала изпълнението както на сърдечната дейност, така и  на снабдяването на организма с нужното му количество кръв. Сърцето задължително трябвало да спре дейността си, за да могат хирурзите да работят по-лесно по време на операция. Чрез апарата "сърце-бял дроб" кръвта на пациента се вливала през въртящи се дискове, където кислородът можел да премине лесно и да оксигенира червената живителна течност с толкова висока ефективност, колкото в белите дробове.

Този апарат с оксигенаторна помпа е създаден от Денис Мероус (1921-2007), който изпълнявал задача към дипломната си работа в Медицинското училище в Хамърсмит, в началото на 1950 година. Мероус разработил и друг начин за спиране на сърдечната дейност с помощта на калиев цитрат. Техниката все още се използва в медицинската практика и се нарича "студена кардиоплегия". Апаратът на Мероус е първият, който се използвал в операциите "отворено сърце" в Медицинския факултет, част от "Postgraduate Medical School".