Кутии за енфие от 1832 година

Трябва ли лекарят да поставя в живота си риск за общественото благо? Трябва ли те да обгрижват силно заразните пациенти със смъртоносни и нелечими заболявания като знак за изпълнен професионален дълг или лична саможертва? Тези въпроси са задавани в различните общества в продължение на векове. Като пример може да се посочи холерната пандемия през 1800г. Европа е била ударена от цели шест холерни пандемии през този век, разпространявайки не само смъртоносната болест, но и растящите безпокойство и тревога.

Десетки хиляди хора във Великобритания починали, а всички останали живеели в страх да не станат следващите жертви на холерата. Представете си, че сте лекар, поел грижата за пациент с тежка диария или санитарен инспектор, задължен да провери качеството на водните запаси. Дали това е просто професионален риск? Състраданието (дори героизмът) на тези, които се сблъсквали с тези опасности на историческата епоха, в която са живели не са останали незабелязани след обществото.

Тези сребърни кутии за енфие били присъдени на двама лекари като в знак на признателност към работата и грижата за техните пациенти от времето на първата и втората холерни пандемии. Можете ли да прочете надписите? Едната кутия е посветена на: " хирурга Робърт Фортескю, в знак на благодарност и уважение от неговите съграждани за своята хуманност и непрестанно внимание към бедните и уязвимите по време на ужасната холера в Плимут от 1832."

Общественият дебат по отношение на границите на лекарския дълг продължил с появата на други смъртоносни вируси и вероятно е актуален и към днешна дата. Немалко хора търсят баланса между професионалните и моралните задължения и  опасността за живота. Колкото до медицинското миналото – сребърните кутии нагледно ни показват, че независимо от обстоятелствата, изключителните личности са били готови да поставят обществените интереси и здраве над личните. Ние, хората от съвремието можем единствено да се надяваме, че и днес се срещат такива личности.