Очни протези, ползвани от 15 до 20 век

от 12 фев 2016г., обновено на 09 сеп 2019г.

Протезирането с изкуствени очи се считало за една от иновациите в областта на медицинската наука от 15 век. Първите изкуствени очи се изработвали от злато и сребро и са описани за пръв път от Амброаз Паре през 1500 г. След този момент започнал процес на усъвършенстване на този вид протези, като през 1800 година се появили изкуствените очи с емайлово покритие. За съжаление те били доста чупливи и скъпи (по тази причина се ползвали само от богатите хора), но впоследствие, около 1835 година започнали да се появяват по-трайни и евтини очни протези, изработени от стъкло.

Майсторите на изкуствени очи можели да се похвалят с голямо разнообразие от продукти, които можели да се изпробват на пациентите, за да се открие най-подходящата за пострадалия човек протеза. Една от най-важните новости в производството на очните протези е въвеждането на пазара на пластмасовите изкуствени очи през 1942 година. Те се запазвали по-дълго в сравнение с емайлираните си събратя и били по-евтини при производство.

Може да се каже, че след 1948 година мечтата на производителите на очни протези била свързана с това да започнат да се произвеждат изкуствени очи, с които пациентите да могат да виждат.

В началото на 1900 г. очните хирурзи изпращали пациентите си на оптик или майстор на протези, а тъй като цената се поемала от тях самите, протезата трябвало да комбинира приемлива цена, естетичен вид и комфорт по време на носене.

Защо според вас изкуствените очи са подредени така в кутията? Много просто – това е демонстрация, която е нужна, тъй като производителите се борили за всеки свой клиент (изглежда пазарът на специализирани продукти и днес не е по-различен от днешния).

Изборът на най-подходяща протеза (според размерите, формата и цвета на ириса) се извършвал от апарат или от специалист по очни болести. Изкуствените очи от снимката са изработени от оптика У. Халфорд .

Уилям Адамс Фрост (1853-1935) е английски офталмолог, изобретил "изкуственото око" от снимката по-долу, за да преподава информация за зрителните дефекти на своите студенти по медицина.

Стъклените лещи, вградени към дървената стойка могат да бъдат настройвани, така че да визуализират пред студентите особеностите на късогледството, далекогледството и астигматизма.

Стъклото е било сред основните материали за изработване на изкуствени очи през 20 век. Окото от снимката е полусферично и забележително реалистично. То е изработено от апарата на Густав Тейлър, въвел в медицинската практика разширяването на зениците.