Мъдри завети и вечни цитати от Дякона – Васил Левски

Васил Иванов Кунчев, известен на всички ни с прозвището „Апостола“, е личност, пред която се прекланя всеки българин. Левски е идеалът за свобода, равенство, етническа толерантност, братство между народите и хората. Той е мислител, стратег и теоретик. Може да бъде описан само с дела – дела, които е оставил след себе си. Именно поради това си заслужава да си припомним за живота и идеологията му.

Васил Иванов Кунчев – монах, учител, революционер

Васил Иванов Кунчев е роден на 6 юли (18 юли нов стил) 1837 г. в малкото балканско градче Карлово. След смъртта на баща си Левски заживява в местния светогорски метох, където учи църковно пеене, а няколко години по-късно се премества в Стара Загора при вуйчо си Василий Караиванов. В периода между 1856 г. и 1857 г. младежът учи в свещеническото училище на даскал Атанас Иванов в Стара Загора, а през 1858 г. приема монашески сан дякон с името Игнатий. През същата година е ръкоположен за йеродякон и става певец в църквата „Света Богородица“ в родния му град.

Какво обаче кара Васил Левски, който има светло бъдеще в духовното дело, да се захване с революционна дейност? Голяма заслуга за това негово решение има друг голям български революционер – Георги Раковски – който по това време разгръща мощна пропагандна дейност, оказваща силно влияние върху българската младеж.

В началото на 1862 г. Васил Кунчев напуска родния си град и се отправя към Сърбия, за да се включи в Първата българска легия. Смята се, че по време на провежданите военни упражнения той прави „левски скок“, вследствие на което получава своя прякор. Именно тук Левски осъществява контакти с революционната интелигенция и добива боен опит, сражавайки се с турските части.

Въпреки че в периода между 1864 г. и 1867 г. Левски преподава в различни български селища, той не изоставя революционната дейност. Наред с учителската си дейност развива пропаганда и подготвя дружини, чиято цел е да дават отпор на турските разбойнически банди.

През пролетта на 1867 г. Апостолът заминава за Румъния, където е избран за знаменосец в четата на Панайот Хитов. Нейният неуспех обаче подсказва на Левски, който до момента подкрепя теорията на Раковски, според която освобождението може да бъде осъществено от чети, навлизащи в България от чужбина, че усилията на българските революционери трябва да са насочени към вътрешността на страната.

Макар и трудно, Апостола налага стратегията, че само изграждането на стабилна комитетска мрежа в рамките на Османската империя би могло да подготви народа за въстание, която е възприета от всяка една бъдеща революционна организация.

Сред провеждането на две обиколки през май 1870 г. Левски се заема със създаването на ВРО (Вътрешна революционна организация) със столица град Ловеч. С усилията на Васил Кунчев, положени през следващите няколко години, ВРО все повече добива вид на мощна революционна организация.

Величие и безсмъртие

Въпреки отличната организация Апостола не успява да постигне целта си. За основен виновник се счита Димитър Общи, наложен от ЦК за помощник на Левски, който е недисциплиниран, дребнав, самолюбив, словоохотлив. Независимо от факта, че Левски категорично забранява извършването на планирания обир на турската поща в прохода Арабаконак, Димитър Общи действа на своя глава и на 22 септември 1872 г. организира нападението. Въпреки че първоначално е приета версията, че обирът е дело на „уволнени войници“, скоро властта разбира истинската цел на грабежа и залавя организатора. Вместо да следва неписаните закони, Димитър Общи решава да разкрие, че обирът е политическо деяние, разкривайки имена и подробности за ВРО.

Независимо от вълненията около обира и множеството съвети да се покрие, Левски решава да предприеме пътуване до Ловеч с цел проверка на състоянието на местния комитет. Поради невъзможността да се срещне с председателя поп Кръстьо, Левски и съратникът му Никола Цветков остават в Къкринското ханче, където по-късно са заловени и предадени на турските власти в София.

Пред съда Апостола се държи изключително твърдо, поемайки цялата отговорност за създаването на ВРО върху себе си. Без да трепне и за миг Левски защитава борбено делото на революцията и правото на България да бъде свободна. Въпреки хитрините и объркващите въпроси на съдиите, сред които е и българинът Иванчо Хаджипенчович, Апостола не проговаря. Дори присъствието на Димитър Общи не успява да накара Левски да издаде каквото и да било за организацията и членовете й.

Процесът срещу него остава забулен в тайнственост. За него не се споменава нито в турската, нито в световната преса. Светът не е запознат със злощастието в софийския конак, където един българин преборва цяла империя с воля и вяра в народното дело.

Въпреки че Васил Левски не успява да постигне целта си, а именно да види родината си свободна, той оставя на поколенията около 150 писма и прокламации, в които са изложени идеите му за равноправие, за човешките права и свободи, за демократичното управление, за законност и равенство пред закона – идеи, които са актуални и до днес.

Дал живота си за народа и родината, Апостола на свободата заслужава да бъде запомнен. Поради това в нашата галерия ви представяме няколко вечни цитата на Васил Левски, които не бива да се забравят. Те пробуждат в хората силата и волята на духа за справедливост и национално равенство.