Апарат за електротерапия от 1862 година

В началото на 1800 година медицинската наука лансирала употребата на леки електрически шокове като популярен метод за лечението на редица болки и страдания, особено тези, свързани с неврологичните заболявания.

Въпреки че апаратите, третиращи пациентите били доста близо до границата, разделяща медицината и шарлатанството, този факт не попречил на появата на хиляди такива уреди. Токът се произвежда с помощта на голям магнит, а силата на електрическия шок се контролирала от това до колко бързо медикът задвижвал ръчната манивела. Дръжките на уреда били изработени от абанос и месинг. Те се поставяли на тялото на пациента, провеждайки по тялото му електричество. За да се предотврати неприятното чувство на болката, съпровождаща процедурата, препоръчвала се употребата на влажна гъба, която се поставяла между дръжката на апарата и тялото на пациента.