20 отровни растения, които най-добре да не се държат у дома

от 26 юли 2018г., обновено на 12 фев 2024г.

Всяко едно растение внася уют и свежест в дома и градината. Усеща се живота и природата. Много хора твърдят, че грижата за цветята ги упокоява и ободрява. Това всичко е чудесно, ако растенията в дома са полезни за хората – почистват въздуха, обогатяват стаята с кислород и придават усещане за комфорт. Но съществуват и такива, които са доста опасни и вредни. Към тях трябва да се подходи изключително внимателно, особено ако в дома има деца или домашни любимци. Ние ви предлагаме да избягвате подобни растения, за да не озовете в неприятна ситуация. Разгледайте галерията и разберете, от кои растения трябва да се пазите и защо.

Източник:

Бругмансия. Това е вид дърво или храст с красиви цветове. Съдържа три мощни токсини: атропин, хиосциамин и скополамин. Тези компоненти не са толкова опасни сами по себе си, но са смъртоносни, ако се използват в качеството на биологично оръжие.

Кастор, рицин. Това е маслодайно, лечебно и декоративно градинско растение, от което се произвежда рициново масло. Преди обработка семената му съдържат пиридин алкалоид рицинин, който е изключително токсичен и в малки количества.

Беладона. Многолетно растение с малки черни плодове. В листата, плодовете и корените се съдържа атропин и скополамин, които водят до парализа и могат да допринесат за сърдечен пристъп. Физическият контакт с листата може да доведе до дразнене на кожата.

Toxicoscordion venenosum е разновидност на Toxicoscordion от семейства Melanthiaceae и е едно от най-отроните растения. Употребата на малко количество може да доведе до бърза смърт, вследствие на нарушена работа на органите и циркулация на кръвта.

Олеандър, зокум – силно токсично дърво или храст. Отровни са листата, цветовете и сока на растението. Симптомите са диария, повръщане, конвулсии, кома, нестабилен импулс и дори смърт.

Абрус прекаториус. Плодовете му растат в шушулки и всички съдържат абрин, няколко пъти по-отровен от рицина. Употребата на семената може да предизвика тежко отравяне и дори смърт.

Тютюн. Известно, че от него се произвеждат различни видове цигари. Трябва да се отбележи, че всички части на тютюна съдържат никотин и абаназин, които са токсични алкалоиди и могат да бъдат фатални при поглъщане.

Цикута-отровното растение с най-силните невротоксини. Ефектът от неговата отрова е близо до стрихнин, който се използва като пестицид. Растението, особено коренът му, съдържа най-опасния цитрутоксин, който може да доведе до гърчове, гадене и дори смърт.

Агератина алтисима. Растението съдържа трематол, който е отровен и може да бъде предаден на хората чрез животински продукти. Симптомите на отравяне включват загуба на апетит, гадене, стомашен дискомфорт, кървене и дори смърт.

Минзухарът (крокус) съдържа колхицин, смъртоносна субстанция, която в правилните дози се използва за медицински цели. За разлика от други токсини колхицинът няма антидот. Отравянето води до критично намаляване на кръвното налягане и сърдечния арест.

Рододендрон. Красивият и вечно зелен храст съдържа андромедотоксин. Той причинява гадене, силна болка, парализа и дори смърт.

Момина сълза. При поглъщане на големи количества от растението се наблюдават симптоми като гадене, повръщане, гърчове, диария и забавен сърдечен ритъм.

Хризантема. Листата и стъблото на растението са отровни и често предизвикват алергични реакции на кожата и различни форми на дерматити.

Каладиум градински. Всички части на растението са токсични, като отровното вещество е оксалат. При поглъщане може да предизвика болки в гърлото и дразнене в устата.

Антуриум. Отровата калциев оксалат се съдържа във всички части на растението. При поглъщане може да причини болки в гърлото, дрезгав глас, затруднено преглъщане, мехури.

Хортензия. Листата и пъпките на растението са отровни. При натравяне симптомите са коремни болки, диария, затруднено дишане и кома. При допир може да се развие контактен дерматит.

Филодендрон. Отровни са листата и сокът на растението. Съдържа калциев оксалат, който предизвиква възпаление и сърбеж по кожата при докосване и парене и подуване на устната кухина и езика при поглъщане.